Много от нас повтарят до несвяст на детето си: Е, стига

Много от нас повтарят до несвяст на детето си:  „ Е, стига към този момент, престани да плачеш! “  Знаете ли обаче за какво не трябва да споделяме това, а да го сменяем с друга фраза, която не е обвързвана със възбрана?

Може би не сте изрекли тъкмо тези думи, само че пък сте споделили нещо от сорта на:

„ Не прекалявай с този плач ! ”

„ Стига, всички те гледат ”

„ Прекрати  този звук незабавно ! ”

„ Пре стани да плачеш или ще ти покажа защо в действителност има смисъл да ревеш! »

Тези изречения са разновидности на „ Спри да плачеш! “  и са извънредно невъзпитателни, обяснява letidor.ru. Защо да си ги забраним? Защото всякога, когато пренебрегваме или потискаме възприятията на детето, постъпваме неприятно.

Защото с тези думи надали ще възпрем изблика на детските страсти, а в случай че ги потиснем и те не намерят излаз, ще стартират да разстройват нежната му душeвност.

Какво не би трябвало да вършим, когато детето плаче

Да сменим диалога на друга тематика за похищение на детското внимание

Така пропущаме шанса да му помогнем да усвои навика да ръководи самичко своите страстите, а той е изключително значим табиет за цялостен живот.

Освен по този начин му давате да разбере, че неговите усеща не са значими или проявата им е досадна за вас. Децата би трябвало да знаят, че вие можете да разбирате и успокоявате техните страсти и тогава ще се научат сами да вършат това.

Смяната на тематиката е и демонстрация на пренебрежение. Представите си, че вие сте в сходна обстановка и изливате душата си пред собствен другар, а той ви споделя:  „ О, я виж какъв брой прекрасен нов телефон ми подариха! “  Няма метод да не се почувствате непотребни, смутени и надали ще си споделяте в бъдеще персонални неща с този човек.

Да наказваме  

Наказанията, изключително в тази обстановка, когато детето излива възприятията си и явно страда, не са никак възпитателни, по тази причина не трябва да наказваме, да наскърбяваме, упрекваме и осъждаме хлапето поради страстите, които изпитва.

Да използваме частицата „ само че “

Когато поддържаме детето си в прочувствен проект, частицата „ само че “ е не просто непотребна: „ Ти си смутен, тъй като искаше още едно парче торта, само че не трябва да ядеш повече “ – това „ само че “ зачертава всичко, казано по-рано. Достатъчно е да изразим съчувствие към нещастието на хлапето.

Да задаваме доста въпроси

Когато малчуганът е изпълнен с непреодолими усеща, той не е в положение да дава отговор на доста въпроси – дано те да почакат, до момента в който се успокои.

Да споделяме: „ Всичко е наред “

Казвайки „ Всичко е наред “ и „ Спокойно, нещата ще се наредят “ хората показват позитивизъм, обаче би трябвало да е кристално ясно, че тъкмо в този момент това не е истина – детето плаче, не му е хубаво, колкото и да му вдъхваме вяра.

Може да наподобява, като че ли омаловажаваме смисъла на неговите усеща, тъй че елементарното „ Нормално е да ти се плаче “ е най-хубавият вид.